Колкото толкова
Само
колкото да запаля цигара,
а
слънцето да пробие мъглата,
само
колкото да си купя вестник,
а
продавачката да сгреши рестото,
само
толкова, за да видя потъналите спомени,
да
изнеса телата им, да им вдъхна живот,
а
сънищата да хукнат и изчезнат –
лисици
във въздуха на неспасяемото вчера.