Проектът „Под езика“ свързва нишките на два
типа комуникация – писмено-абстрактен и изобразително-конкретен. Типографският
маниер, при който кирилските и латински букви се превръщат в пиктограми огъва
линията на времето и я затваря в непрекъсната окръжност. Той е пресечна точка
на две различни гледни точки към предметния свят, на два начина на
интерпретирането му.
Експонатите от тази разширяваща се колекция заемат междинно място между две
епохи в писмената традиция – между буквите, които ползваме да пишем, и
изображенията, които можем да четем. За мен важността на този проект е в
кротката провокация и поканата към зрителите да четат. Да използват
въображението си и да откриват кодираните в изображенията идеи.
От
автора
Какво определя дали една дума ще се превърне в
архаична? Дали загубата на реалността, която обозначава, или нарастващото ни
парадигматично въображение? Как се разполагат тези архаични думи сред света ни
днес, когато можем да ги сравним и заменим с толкова много други, когато можем
да отворим толкова много други речници?
Нели Станева
Начало