Една срещу друга, като
резултат от Втората световна война, застават две държави с диаметрално
противоположна тежест и значение в международната политика. Това логично
определя и техните възможности на дипломатическата сцена. А под покривалото на
общата идеология „дълбоките чувства“ на „приятелство и братство“ се оказват
само параван, зад който съществуват прагматични цели и интереси. Върху
поведението на България и Югославия влияе различната им степен на чувствителност
към външния съветски фактор и зависимостта от него. Под булото на
„идеологическото единство“ архитектите на съветската политика се стремят да
моделират билатералните отношения според своята стратегия за влияние и
доминация в Югоизточна Европа. Така сложната плетеница от създадени исторически
обстоятелства, властови амбиции, политически стремежи и идеологически
зависимости задвижва процесите, които определят посоката на
българо-югославските политически отношения и развитието на ключовия за тях македонски
въпрос.
Това изследване представлява
опит да се надникне отвъд видимата страна на фактите, за да се обясни в
дълбочина характерът на случилото се между двете страни в този период. Авторът
прави това, очертавайки и фона на историческата действителност в Югоизточна
Европа, върху който се развиват политическите отношения между България и
Югославия.
Книгата съдържа задълбочен
анализ на събитията и процесите между двете държави преди 1947 г., който е
направен, за да изясни как се заплитат едни сложни и противоречиви политически
взаимоотношения.
През осмислянето на тези взаимоотношения
всъщност минава и част от разбирането на Югоизточна Европа като цяло.
Начало