Едно по-подробно
хроникиране и инвентаризиране на деавтономизираното литературно
поле в Народна република България ще ни убеди какво централно
място в събитийното му възпроизводство заемат т. нар. случаи.
Tова са
онези произшествия в литературата,
около които се състоява интензивно струпване на мнения „за” или „против”,
реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната
полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация
към него, понякога – явна или скрита намеса на самия комунистически вожд,
циркулиране на слухове и анекдоти, сложен избор пред автора, чието произведение
е предизвикало реакциите, и т.н.
Обикновено случаите в
НРБ-литературата се конструират около произведения, около автори
и издания, около отделни литературно-политически казуси. Най-известните
са Случаят „Тютюн“, Случаят „Люти чушки“, Случаят „Солженицин“, Случаят
„Лице“… Но само те ли? Вече се заговори за Случая със „Спомен
за страха“/„Стихове“ от Константин Павлов, за Случая „Бележник“ (стихосбирката
на Стефан Гечев от 1967 г.), за Случая „Колкото синапеното зърно“
на Николай Кънчев (1968), за Случая с романа „Покривът“ от Георги Марков,
за два случая,
свързани с името на Иван Динков – „На юг от живота“ (претопена
стихосбирка от 1967 г.) и „Хляб от трохи“ (повестта от
1970/1971 г.). Инвентаризацията на всички случаи предстои.