(анотация)
Казваше ми, че слънчогледите имат само едно, единствено правило. Да не поглеждат зад гърба си. Да търсят светлината навсякъде, но никога да не обръщат главата си назад. Защото ако го направят, мракът от собствената им сянка ще ги погълне напълно и те ще се превърнат просто в бодили. А веднъж навел главата си срещу останалите, слънчогледът вече не е слънчоглед.
И беше права. Но никога не съм те слушал.
Затова отново се обръщам, към сянката си.
Там където знам, че ще потъна. И пътувам към теб.
Начало