Паднал бог, презрян от
всички. Смъртна жена, готова да разкъса оковите.
Бриел е свикнала
да се подчинява. Целият ѝ живот е преминал в служба на манастира, където волята
на игуменката е закон, а свободата е невъзможна. През деня се труди в
ковачницата, а нощем изучава свещените текстове.
До деня, в който
намира ранен мъж в гората. Да му помогне, означава да наруши всички табута на
вярата си. Да го остави да страда, означава да унищожи душата си.
Решението е
съдбоносно, защото мъжът не е обикновен смъртен, а Зефир, Западният вятър. Чаровен
бог и смъртоносен бог, свикнал да си играе с хората и да получава онова, което
желае.
Нея.
Той ще я отведе в земи, където феите танцуват, а
сенките шепнат тайни. И Бриел ще трябва да избира отново – между свободата и
вярата, между сърцето и душата си.