„Трябваше да знаем, че краят е близо“. Така започва историята в този роман. Действието му се развива в измислено африканско село. Това е разказ за един народ, живеещ в страх сред пораженията на природата, предизвикани от американска нефтодобивна компания.
Заради разливите от тръбопроводите обработваемите земи са станали неплодородни. Децата умират, защото пият отровена вода. На селяните се дават обещания за изчистване и парични обезщетения – и те не се спазват. Правителството, предвождано от безсрамен диктатор, съществува, за да обслужва собствените си интереси.
Оставени почти без избор, жителите на Косауа решават да отвърнат на удара. Борбата им ще продължи десетилетия, а цената ѝ ще е твърде висока.
Разказано през погледа на едно поколение деца и на семейството на Тула – момиче, което израства и става революционерка, „Как прекрасни бяхме“ е майсторско изследване на това какво се случва, когато безразсъдният стремеж към печалба в съчетание с призрака на колониализма се сблъска с решителността на една общност да опази земята на своите предци и с готовността на една млада жена да жертва всичко за свободата на своя народ.