В тази книга са подбра ни неща, писани през последните няколко години. Обединява ги общият им интерес към състоянието на днешното българско литературно поле. В този план следва да се разбират и “картографиите”. Как се картографира литературното съвремие? То е процес, при това свръх динамичен: отчасти поради обективния си характер на съвремие и отчасти поради завишено преходното естество на периода, в който живеем, и който наблюдаваме. В момента литературата ни почти няма устойчиви форми. Даже повечето, които са на вид устойчиви, изглеждат такива поради задържащото въздействие на остатъците от литературната институция. Но ерозията и там е налице. Ето защо за тази книга авторът разсъждава като за пътуване през неизвестна територия (всяко настояще е неизвестно), която се движи, мени параметрите си, пътува във времето. Утре ще бъде различна спрямо себе си досега. А дали ще е различна спрямо това, което съм видял в нея, не знам. Ще го покаже абстракцията, която наричаме “бъдеще”.
Начало