Авторът на "Опасният архив на богомилите" и
"Похитеното съкровище на богомилите" Христо Буковски продължава да
изследва българската история, търсейки следи към едно скрито познание,
закодирана във вярванията и традициите мъдрост, останала от векове и даже
хилядолетия. В "Чудото на българската писменост" той се обръща към
огромното богатство от писмени системи, които са възникнали или са се
разпространявали по нашите земи още от праисторически времена и търси връзките
между символите и духа.
Как е започнала връзката между Бога и човека? Как са се
разбрали? Как са установили пътя, по който да обмéнят сигурно ПОзнание? Как – с
кодовите знаци в това общуване по изконните ни родови земи – вещи жреци са
извличали космически начертания за първите писмени системи? Как през записи на
молитви и тайни заклинания са узрявали буквите за божествения многоглас в
свещената българската писменост, извела графичната плът на Словото?
Съвършените сред богомилите стигат по този път до Премъдростта. Те не са
маги в смисъла на тангристите, не са религиозни бунтари като манихеите, нито са
напористи богослови като арианите. Те знаят онова, към което всички езотеристи
се стремят, ала не се изявяват с изумяващи чародейства, като потайни алхимици и
духовни властелини. През свещените български писмена те умеят да приемат Бога
какъвто Той се е представил на предците ни в изконната Си същност – Словото, –
та с Неговата мощ черпят сили, умения и мърдост от измерения, в които не се
допускат хора с духовна недостатъчност.
Начало