|
Описание
|
Когато четем стиховете на Венци Йорданов, една постоянна светлина озарява думите. Всъщност това е светлината на любовното чувство: „Аз мога за теб да запаля нощта”... На друго място звучи изповедното: „Любовта е като бялата лястовица, идва в живота ни само веднъж истински.” Дори читателят на тези осветени от любов думи може да се учуди, усетил авторовата убеденост, че любовта е неповторимо чувство, а всъщност е повтаряно и потретяно в толкова много стихотворения. Авторът на „Тихи Нощи“ изповядва пред нас една чувствена философия, в която прозира истината, че миговете на любовта са високосни. С тях идва „щастието в малките неща“, но те се родеят с вечността. И когато авторът казва: „За теб ще пребродя цялата вселена”, ние разбираме, че истинската любов сама по себе си е вселена.
Георги Константинов
|
Начало