Христо Фотев (1934–2002) е онази фигура сред българските автори, съсредоточаваща всекидневните и високите представи за Поета – артистичен и непрактичен, осенен бохем и маг на словото, възторжен владетел на кръчми и на думи. След началото на ХХІ век мястото на Христо Фотев в алтернативния канон от епохата на НРБ изглежда трудно накърнимо. Езиковата мощ на неговото творчество продължава както да преназовава и прояснява литературната история от 60-те години на ХХ век до днес, така и да чертае следващите посоки на българското поетическо писане. Този сборник е пръв опит за колективен критически портрет на един от най-влиятелните български поети, може би най-магнетичният.
Начало