... Беше мразовита февруарска
нощ. Зъзнех край стоянката на такситата в центъра на София, срещу Народното
Събрание, до Опашката на Коня, и пристъпвах от крак на крак. Минутите бавно се
търкаляха, но такси така и не се появяваше.
Изведнъж
ме осени една шантава идея.
Приближих се до стоянката и
натиснах копчето за връзка с дежурния оператор.
След няколко секунди се чу
сънен женски глас: „Моляааа?!“.
Аз си преправих гласа и рекох:
„А бе моля ви се, пратете ми едно такси на жълтите павета, че ми замръзна
джигера! Утре няма да имам глас в театъра!!!“. Жената отсреща мигом се събуди:
„Ооо, другарю Парцалев, веднага ви познах! Стойте там! Веднага ви пращам кола!
До две минути ще е при вас!!!“.
Мили ми читателю, ако тази случка те е
заинтригувала, значи ще прочетеш цялото ми повествование на един дъх!