Уважаеми читателю, Искам да споделя с теб, че не съм писател и никога не съм мислила да се изявявам на литературното поприще. Аз съм жена, чийто живот е една от възможните житейски истории, каквато вероятно би могъл да има всеки. Написах всичко това, което ти предстои да прочетеш, без да познавам точно определени закони и принципи, за да ги приложа. Всеки има поприще, в което е компетентен, и на него може да се изяви в своето великолепие. Нямам усещането това да е точно моето, но ще споделя с теб само неща, които съм преживяла и осъзнала от личен опит. Неща, превърнали се в парадигма, която следвам. Много държах да бъда „гола” пред теб, за да може всеки да познае себе си някъде в тази история. Иначе нямаше да е истинско. Когато от мен спонтанно започнаха да си „изливат” мисли и чувства, реших да ги отразявам на лист хартия. Те са писани в различно време, независимо едно от друго, и са повлияни от това, което съм преживявала в даден момент. Тогава нямах идея то да бъде споделено. Но мои приятели, на които понякога изпращах написаното, ме убедиха, че това трябва да „види бял свят”. Тъй като историята на онова, което ги бе породило, е непозната за теб, се наложи да „вплътя” в разказа и събитията в живота ми, които са ги провокирали. Дори и на моменти да откриваш тавтология, аз не бих я премахнала, имайки предвид истинността на дълбоката емоция в мен, автентичността на преживяванията и най-вече енергията, която носят със себе си. Всъщност реших, че няма нищо „страшно” това да бъде прочетено от повече хора, и се доверих на съветите и подтика, за да реализирам тази книга... а и никому не би навредило, ако „чуе” просто една гледна точка. Напротив, това е начин, който би дал възможност да се замислиш върху човешката си природа, върху взаимоотношенията си, върху всичко онова, което съпътства съществуването ти в този свят. И ако имаш потребност да промениш нещо в живота си, в случай че той не ти харесва особено много и не те прави истински щастлив, това вероятно е начинът, по който може да оцениш по достойнство всичко онова, което имаш до себе си и отдавна не го виждаш, или пък си забравил колко значимо и стойностно е то всъщност. А може и да имаш нужда да направиш нов избор как да продължиш „въпреки”, защото... Не претендирам за уникалност, нито искам да споделям познати сентенции, написани в хиляди томове книги, които сме чели и добре знаем. Тук разказът е кратък, без излишни украси и изтънчени фрази, които да създават помпозност и никому ненужен колорит. Целта е да усетиш и „видиш” нещо живо и истинско, което да докосне сърцето ти. Другото е суета... Предоставям ти с обич моята лична изповед. Благодаря на тези, които ме раняваха. Благодаря на тези, които ме подкрепяха. Благодаря на тези, които ме мразеха. Благодаря на тези, които ме обичаха. Благодаря на близките си – живи или не. Благодаря на приятелите си. Благодаря на Бог. Благодаря на себе си. Благодаря на теб, че те има, за да мога да се споделя.
Начало