Завръщане
след дълги години, прекарани далеч от родната пръст. Възможно ли е то? Къде
остават пренесеното и пресътвореното? Опит за разчитане на строфите на кръвта. Въздигане
на спомени, запазили дъх и фрагментарност.
Мисъл
и приемане на вините и угризенията на изоставилия. Разкръстването на чергарства
и преселения. По-скоро тъга, отхвърлена арогантност...
Авторът
се опитва да даде отговор на тези въпроси.
И
както казава писателката Неда Антонова за книгата „И дишаш спомени: все
по-малко тукашен, но и още недостатъчно тамошен. Тук – красив до небето. Там –
свободен до небето. И дори, когато връщането ти е дарение, ти знаеш, че връщане
няма. А тази книга... каквото и заглавие да носи, то винаги ще се чете „Кръв“.“
Васил Славов е
роден в София. Завършва английска филология в СУ „Климент Охридски“. Първата му
стихосбирка излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литература, литературна
критика и креативно писане. До заминаването си публикува поезия, преводи и
критически материали в повечето литературни издания в България.
Автор на няколко
поетични и белетристични книги и носител на престижни
литературни награди
и отличия. Представян е с авторски стихове на английски
в САЩ и
Великобритания.
Живее със
семейството си в Питсбърг, Пенсилвания.
Начало