„Разбойниците”
е продължение на търсенията на автора, започнати в „Последните войводи”.
Този път обект на перото му са две
разбойнически чети, действали през 80-те години на ХІХ век, и други две,
подвизавали се през 20-те години на ХХ век.
Братя Николови са известни на
познавачите като първите магистрални бандити в България. Години наред те
тормозят пътниците в Стара планина и Рила. Но стават особено известни с
отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов.
Яко войвода броди в горите край
Тетевен и Луковит, Копривщенско и Врачанско. За да се справи с него,
правителството сваля в полето 2500 планинци, които подозира, че го укриват.
Братя Николови и Яко войвода са едни
от хората, заради които Стамболов прокарва в Народното събрание Закона за
изтребление на разбойниците.
Дойно Белев върлува от 1908 година до
1924 година в Софийско, Ботевградско, Луковитско и Врачанско. Обирът на мина „Плакалница” е
класика, която слага в джоба си всички холивудски измислици. Особена
популярност добива, когато през 1923 година спира в Арабаконак цар Борис ІІІ и
вместо да го обере, му отдава чест.
Алтъндишлишлията граби в
Ивайловградско от 1922 до 1927 година. Изключително образован за времето си,
хитър и жесток: за десетина глави едър рогат добитък разстрелва 2 говедарчета и
ранява друго. А те са на 10-12 години… Само ограбените от него пари в кеш се изчисляват на 1.5 милиона лева.
Книгата се базира на документи от
архивите, спомени на съвременници и публикации от тогавашната преса. Запълнени
са много бели петна в биографиите на войводите, издирени са данни за всички
обири и опровергани доста писания за тях в жълтата преса.