Достопочтеният брат Диас е призован в Свещения
град, за да получи признание и висок пост в Църквата. Вместо това се оказва
начело на свещен отряд от истински дяволи – прокълнат рицар тамплиер; вампир
аристократ с безупречни маниери и кървави навици; върколачка с изявен вкус към
човешкото месо; некромант, който дирижира трупове като симфония; полуневидима
елфка, изпълнена с ненавист към хората; опитна убийца с мрачно минало. Тази
абсурдна пасмина е окована в нерушимо папско заклинание да отведе една дръзка
улична крадла до Троя, защото – как иначе? – тя е отдавна изгубената наследница
на узурпирания от могъща магьосница Змийски трон.
Мисията им е невъзможна изначално. Те трябва да
прекарат тази невежа принцеса през опожарена, пропита с магия и кръв земя, да оцелеят
в битки с демонични твари, да измамят алчни владетели и фанатични кардинали и –
ако небето е милостиво – по възможност да не се избият помежду си.
Брат Диас върви към ада, но поне дяволите са на
негова страна.
За да вършат божията работа.
Как стигнахме дотук – кратък и кървав летопис
И децата знаят, че Хектор победи Ахил, Троянският кон бе изгорен, Микена
беше безмилостно плячкосана. Картагенската империя нахлу в Италия, а техните
несравними Вещери инженери основаха там великия Свещен град. После дойдоха
свирепите елфи и в отчаянието си картагенците отвориха портал към ада и
унищожиха собствения си град. Сега нечестивите създания са изтласкани в Светите
земи, като между тях и Европа стои само легендарната Троя и нейният извисен до
небесата Змийски трон. Въпрос на време е елфите отново да се изсипят от изток и
да пометат всичко и всички със сатанинския си огън.
А Европа не е готова за ново нашествие. Макар и обединен под свещения кръг
и властта на детето папа Бенедикта Първа, континентът е поразен от чума и глад,
навсякъде дебнат чудовища, а заплахата от елфите не е достатъчна, за да върне
троянските еретици, почитащи знака на колелото, в лоното на истинската Църква
на Спасителката.
И ето ни тук – на прага на следващия апокалипсис,
сякаш предишните не ни бяха достатъчни.
Начало