Книгите и хората искат да пътуват, искат да
са свободни…
Всяка
сутрин Жюлиет се качва на парижкото метро и чете по пътя си към работата.
Когато се случва да вдигне поглед от книгата, тя често среща почти едни и същи
лица, повечето също четящи като нея – дори ѝ се струва, че започва да ги
опознава по заглавията, които вижда в ръцете им. Един ден обаче решава
импулсивно да слезе по-рано и да се поразходи. Скоро се оказва пред странна
къща, чиято врата стои открехната примамливо,
подпряна с книга. На нея има табелка, на която със сини букви е изписано:
„Книги без ограничения”.
Пристъпвайки
в двора, Жюлиет не подозира, че животът ѝ ще се промени, че ще напусне скучната
си работа и ще стане част от обществото на читателите, които пускат книгите
свободни. Тяхната мисия е проста – опознават хората, които имат нужда от помощ,
и откриват коя точно книга им е нужна. В тази достойна мисия Жюлиет преоткрива
не само любовта си към книгите и четенето – тя преоткрива себе си. И разбира
какво ѝ е нужно, за да бъде щастлива.
„Харесваше
ѝ да мирише книгите, да ги подушва, особено когато
ги купуваше втора употреба –новите книги също имаха различна миризма в зависимост
от хартията и използваното лепило, но бяха
лишени от спомена за ръцете, които ги бяха разгръщали,
за къщите, които бяха обитавали; те още нямаха история, една много по-различна история
от тази, която разказваха, паралелна, разсейваща се надалече, тайна история.”
Начало