“гледката от прозореца ми е една и съща
две стари красиви къщи
процеп помежду им
и пристанище
онова пристанище с опънати бели ризи
вместо платна
с твоя парфюм
вместо въздух
със счупени аквариуми и разпръснати души
онова с машините които свирят пинк флойд
с ничията земя която всъщност е моя
с фара който ти напомня очите ми
или ми напомня твоите
същото пристанище което всяка вечер ме гледа
всяка октомврийска нощ причиняваща ми безсъние
онова от което някога ще тръгна и ще забравя
всичко
онова с шепотите на рибарите и месината режеща
въздуха
като погледа ти…“
“…някой ден ще събера всички
стърготини и ще си направя
звезда и цял ден
ще валя по нея
представяй си как идвам
срутвам светa ти
създавам го пак
и си тръгвам красиво
бавно
тихо
без думи
само със звука на
пролетния дъжд
в черно и бяло
като в стар филм
ще сме на малък площад
с портокалово дърво
къщи с капаци
малък автомобил
и ще вали
иска ти се
да сложиш
на пауза
нали
да спра да бъда ураган
а тихо да валя
чакай
имаме цял живот
и всички стари филми на света
иска ти се да сложиш на пауза
иска ти се да сложиш на пауза
иска ти се да сложиш на пауза
...
...
..."
Тея Денолюбова
Начало