Това е история за любовта - предадена с малко думи, защото на сърцето не му трябва да говори, за да обича или страда... Това не е книга, която да четем дълго, или която разкрива нечувани истини за живота, но пък в нея може да усетим порива на собствената си душа и желанието й да превъзмогне болката. Нима всеки от нас не е обичал? Нима не сме имали всички хубави и лоши моменти, радости и тревоги? Нима любовта не си прилича винаги, дори и всеки път да ни изглежда единствена и неповторима? Нима в тези стихове не откриваш собственото си АЗ? Вгледай се по-добре, зачети между редовете... Знам, че те има там някъде, макар и скрит във фона. ... и даже да видиш себе си в неприятна светлина, не спирай да обичаш... защото само това ще те направи истински жив човек, пък било то и грешен...