„Любовта на 45-годишния” мъж е роман за личната революция на един мъж на средна
възраст. Той се опълчва срещу съществуващите норми на обществото и побеждава.
Но не чрез насилие и омраза, а чрез смирение. В този смисъл романът е история
за смирението пред собствените чувства.
Революцията на Антон К. е най-вече срещу превърналия се в норма
предразсъдък, че щастието на едни носи нещастие на други. Както и този, че
удоволствията са грях. Грях дори и в най-съвременния, консуматорски смисъл.
Революция също и срещу предразсъдъка, че мъжът не трябва да се оплаква. И срещу
доста други.
Героят на този роман, Антон К. се влюбва въпреки господстващата представа,
че след една определена възраст това е неприлично и некрасиво. А се влюбва в
красиво момиче, просто защото именно това е част от бунта му – срещу
лицемерното изискване – интелектуално и морално – че не телесно красивото е
красиво, а че красиво е нещо друго…Антон К. иска да върне нещата към първичната
им, ясна и категорична същност. Към това, което той чувства като своя изконна
истина. Която е истина както на душата, така и на тялото.
Той е живял като повечето мъже на своята възраст – търсейки удобна
философия, която да обясни и оправдае изсъхващото му, лишено от страст сърце.
Но когато се влюбва, той става жив и страстен борец за правото на всеки човек
да чувства така, както той самият иска. А не както се очаква от него. Той става
неуморен адвокат на любовта, която според него е винаги и във всеки случай
невинна. И с тази своя борба рискува да стане антипатичен.
Но коя истина не рискува това?
Мира: Това в романа ти ли си?
Калин Т.: Това не съм аз. Но съм и аз и много други мъже, както и само част
от мен. Ако бях аз, нямаше да изглежда по този начин. Но кой не носи
някой непознат Антон К. в себе си?
Мира: А не изневеряваш ли на истината, като пишеш за някого другиго, когото
всъщност не познаваш така добре като себе си?
Калин Т: Истината, истината…Тя не е в точността на фактите, а в
достоверността на вълненията.
Мира: Ако някой те отъждестви с героя и те заразпитва за чувствата му?
Калин Т.: Всеки отговаря за себе си. Героите – също. Той не живее наоколо.
Не го познавам добре… (смее се)
Мира: А Д.? Съществува ли?
Калин Т.: Съществува. Тя е там някъде – по улиците. Най-прекрасна фантазия.
Мира: Фантазия?
Калин Т.: Кое красиво не е фантазия?
Мира: Красивото е в главите ни?
Калин Т.: В главите ни…
Мира: А в сърцата?
Калин Т.: Да, да, да…
Мира: Каква е тази книга?
Калин Т.: Поема за невинността на всяка любов.
Мира: На всяка?
Калин Т.: На всяка.
Начало