Ако решим да говорим за нещо вечно, трябва да започнем от средата:
...А, бетосниците ли? Ние убиваме хората, които си го търсят. Онези, избягали от правосъдието? Да, защо не, но не само тях! Има и още,;още толкова много!... Така че хич не ми говорете за правосъдие. Та съдиите какво са – бетосници ли, господ бог ли, що ли? – че да съдят правилно мръсниците? Още много хляб има да ядат, докато познаят правдата, ще прощавате.
И вярвам, че хората, които съм убила, щом са се събудили от погрешността си, са ми били благодарни. И - обикнали са ме. На моя страна са! Ако дойде времето да се оправдавам пред някакви стари скрижали, те ще са ми защитниците. Ще кажат : така и така, ние сме виновни, не е тя виновна, убили сме се чрез нея...
Това, казвам ви, е страхотно успокоение в трудни моменти. Да знаеш, че зад гърба си имаш цяла армия от ръчно изработени мъртъвци.
Начало