Този век не роди герои.Роди
хора, принудени да избират между грях и робство.
Човек от раждането до смъртта си
следва своята тънка нишка –
онази, която Бог му е отредил. Върви по тънкия конец на живота и разбира или
не, но с всяка своя стъпка изпълнява волята на Онзи, що е на небето, и оставя
след себе си нещо за бъднините. Цял живот Индже бе следвал пътя, който му бе
отреден – тежък, кръвопролитен, самотен и властен, и се бе чудил защо на него
се бе паднала тази тежка участ. Да бъде силен и могъщ и в същото време
низвергнат и прокълнат от своите.
Беше сякаш писано именно този
окъпан в кръв кърджалия да се преобрази в осветен от народната памет закрилник,
да се възвиси до идеята за свободата и саможертвата.
Това е Индже. Нито бял,
нито черен. Не напълно добър, но и не напълно лош.
Начало