Международният арбитраж и международното правосъдие са два от
способите за мирно решаване на споровете в международното публично право.
Същевременно те са единствените правораздавателни такива способи, т.е. чрез тях
тези спорове се решават от трета, неучастваща в спора страна, чрез прилагане на
международноправните норми и със сила на пресъдено нещо. Тази характеристика на
международния арбитраж и на международното правосъдие показва, че от всички
мирни способи точно те съответстват на спецификата на международното право
именно като право – международният арбитраж и международният съд решават спора,
като отсъждат на коя от страните му принадлежи правото, негов предмет.
Настоящата книга е посветена именно на
международния арбитраж и международното правосъдие. Последното обаче е
представено в книгата само чрез един от съществуващите понастоящем международни
съдебни органи – Международния съд на ООН (МСООН), за което има определени
основания. Първо, МСООН е единственият международен съдебен орган, който едновременно
има и универсален характер от гледна точка на кръга от държави, които могат да
бъдат страни по дело пред него, и обща компетентност. Всички останали
международни съдебни органи имат специална компетентност. Второ, правната
уредба на организацията и дейността на всички други международни съдебни органи
в много голяма степен повтаря правната уредба на МСООН, което се дължи основно
на факта, че той е най-рано учреден, и оттук закономерно е послужил като пример
за правната уредба на останалите съдебни органи. Трето, като най-рано създаден,
МСООН има и най-богата съдебна практика, което позволява да се изгради пълна и
обективна картина на юриспруденцията на един международен съд.
Заключението, което се
налага, е, че МСООН може да се разглежда като модел за международен съдебен
орган изобщо и съответно като модел за изследване на международното правосъдие
в качеството му на способ за мирно решаване на международноправните спорове.
Начало