При разработката на темата много добре разбирам, че не
може да се осигури равен старт при представянето, изучаването и разискванията
по нея, тъй като едни от читателите са по-напред в усвояването на материята, а
други едва сега започват да я усвояват. Ето защо ще помоля първите да бъдат
търпеливи и спокойни. Има
какво ново да научим всички, включително и аз, тъй като тази сложна материя
предлага стотици хипотези, които се извличат постоянно в работата с нея и то от
минимален брой текстове на закона. Много държа да се изяснят най-напред някои
основни принципи и понятия, които ще служат за основа и ще доведат до
по-бързото изясняване и правилно решаване на отделните случаи. Стремял съм се
да придам на темата повече практически характер, а не толкова теоретичен, за да
може да бъде пряко полезна на правоприлагащите органи в ежедневната им работа.
На част от спорните въпроси съм дал свои виждания, които не задължават другите,
но винаги задълбочено съм осмислял нещата, придавайки им съвременно практично
звучене в духа на закона и справедливостта. Направил съм опит да обхвана
въпросите, които се обхващат от разглежданата тема. По някои от поставените
хипотези е взето от мен отношение, което ангажира останалите дотолкова,
доколкото да се обърне внимание за ново задълбочено обсъждане и трайно решаване
на поставените въпроси. Настоящата тема не може да се идентифицира с темата
„Множество престъпления“. Последната има повече теоретичен характер и обхваща и
друга материя. Групирането е само част от нея.
В някои раздели на изложението са направени констатации за липса на прецизност
в наказателните закони и най-вече в Наказателния кодекс при употреба на някои
понятия, което ще бъде от полза и за обучаваните, и за останалите, които
ползват материала, за да могат да анализират и изяснят дори и сами какво
действително се съдържа в използваното понятие, а при възможност – да
съдействат за отстраняване на недостатъците.
Използвал съм мои материали публикувани в различни издания, предимно в списание
„Теза“ на Асоциацията на прокурорите в България, но се радвам, че поставените в
тях въпроси, идеи и предложения поради актуалността им могат да намерят място и
в сегашното изложение. Удовлетворението идва от това, че трайно те са издържали
истинността си с течение на времето и сега отново могат да бъдат използвани, за
да дадат тежест на настоящото изложение.
За някои от констатираните проблеми, налагащи законодателни промени, правя
конкретни предложения, които считам за най-съществените. Много други виждания
съм отразил в изложението и ако те наистина заслужават внимание, моля, колегите
да ги анализират и обмислят допълнително най-задълбочено и да ги превърнат в
правила, щом това се окаже възможно и необходимо.
Авторът