Регламент Брюксел IV съдържа уеднаквена уредба на наследствените
правоотношения с международен елемент в рамките на Европейския съюз. По данни
на Европейската комисия около 10% от наследяванията в ЕС имат международен
характер, като техният относителен дял непрекъснато се увеличава във връзка със
свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали. Все повече лица напускат
държавата си по произход и се установяват в други държави членки, където
придобиват обичайно местопребиваване, местожителство, имущество, а понякога и
гражданство.
Регламентът
съдържа еднообразни правила относно международната компетентност, приложимото
право, признаването и допускането до изпълнение на чуждестранни актове в
областта на наследяването, както и относно европейското удостоверение за
наследство.
Целта на настоящия
коментар е да представи детайлен анализ на разпоредбите на Регламент Брюксел IV, на приетата във връзка с прилагането му Глава
58 „б“ от ГПК, както и на прецедентното право на Съда на ЕС и на българската
съдебна практика. Изследването е предназначено за правоприлагащите органи,
практикуващите юристи и студентите по право с цел да ги улесни при тълкуването
и прилагането на разпоредбите на Регламента.
Начало