Сесилия Се започва разказа за живота си със
съдбовните думи, които изразяват драмата, белязала съществуването й: „Оставили
ме на ул. „Камелия”, до една градинска порта и нощният пазач ме намерил
призори...“ Стопаните на къщата приемат подхвърленото дете и го отглеждат
грижовно, с обич, но не могат да запълнят празнотата, породена от липсата на
корени в душата на вече отрасналото момиче.
Сесилия бяга от този дом и се впуска в живота
в тежките години на следвоенна Барселона. Минава през различните нива на
проституция, от улицата до луксозни къщи и коли. Дълбоко в съзнанието й е
залегнала нуждата да намери баща си. Попада на различни мъже – влюбени, жестоки, скъперници, щедри или не с ума и
накрая постига мир в душата си и нежност, там където най-малко е очаквала.
Начало