..Стихът е изповед. Той успокоява душата, изпразва ума, прощава. Не знам как се ражда – изневиделица връхлита, зазвучава, обсебва мисълта, открадва спокойствието ти, желае сбъдване… Kара ръката да пише и сърцето лудо да бие… Носи спасителна усмивка или пречистваща сълза... Моята награда и проклятие! Моите поетични изповеди приличат на много други – незаписани и непрочетени. Знам, че много хора откриват своите неродени стихове в родената от мен поезия. И това им носи наслада и утеха, а мен прави неимоверно щастлива!
Начало