Истинската
любов не познава граници и не става по-слаба от това, че е несподелена или от
грешките на тези, които обичаме. Чистата, безусловна любов е основна тема в
много от творбите на Фьодор М. Достоевски и заема важно място в неговото ранно
творчество.
В това издание
са събрани две от най-поетичните и вдъхновяващи ранни творби на Достоевски –
„Бели нощи“ и „Неточка Незванова“. Често издавани заедно, те са едновременно
близки и различни, но и в двете срещаме проявления тази възвишена,
преобразяваща любов. Това са и творби, в които можем да видим наченките на
силните, задълбочени и независими женски образи, които Достоевски развива в
по-късните си романи.
„Бели
нощи“
е притча за бягството от реалността и преобразяващото завръщане към човешкото
по пътя на любовта – на фона на магичните картини на белите нощи на летен Петербург.
Тази повест е едно от най-популярните и най-вдъхновяващи произведения
на писателя.
„Неточка
Незванова“ е неговият недовършен ранен роман. Историята на една
силна млада жена, която е едновременно идеализирана и човечна. Тя олицетворява
идеалите на Достоевски – за моралната чистота, за безусловната любов, за силата
на изкуството. Първоначално той дори нарекъл тази творба „Историята на
една жена“. За съжаление, романът остава недовършен, защото Достоевски е
арестуван и изпратен на каторга, а по-късно така и не се завръща към него, но
вплита много от неговите теми в по-късните си произведения.
Начало