В паметта на едно поколение Чернобил остава символ на
безотговорност на държавните власти пред опасност, която може да бъде ако не
предотвратена, то поне ограничена. Как става възможно след аварията България да
бъде на осмо място по радиационно замърсяване в Европа, но да заема печалното
първо място по облъчване на хората? Изследването на Димитър Вацов, написано въз
основа на изключително богат архивен материал, отговаря на този въпрос. В него
е обяснено също как тази безотговорност става възможна, както и защо Чернобил
трябва да бъде причислен към причините, довели да падането на комунизма в
България.
Момчил Методиев
Димитър Вацов е професор по философия, както и
директор на Докторантското училище на Нов български университет. Той е
председател на Фондация за хуманитарни и социални науки. Бил е главен
редактор на сп. Критика и хуманизъм от 1999 до 2022 г. Специализирал е като
Фулбрайтов изследовател в Dartmouth College, САЩ (2014 г.). Автор е на шест
монографии: Що е онтология? Насрещни определения (в
съавторство с Боян Манчев); Това е истина (2016), Опити
върху властта и истината (2009); Свобода или призвание:
Интерактивните извори на идентичността (2006); Онтология на
утвърждаването: Ницше като задача (2003). Има над 100 публикации на
шест европейски езика. Интересите му са в областите на онтологията,
политическата философия, постаналитичната философия на езика, медийните
изследвания и изследванията на популизма, пропагандата и дезинформацията.