Двете балкански войни от 1912-1913 г. обикновено са считани за
предвестник на Първата световна война. През 1912 г. България, Сърбия,
Гърция и Черна гора се изправят срещу отоманската империя и я побеждават
в Тракия, Македония, Косово и Албания. Но през 1913 г. противоречията
при разделянето на македонските земи възпламеняват втори конфликт, този
път между България и бившите й съюзници. През цялото време кризата е
съпътствана от желязната схватка между дипломациите на Австро-Унгария и
имперска Русия, като усилва съперничеството сред всички Велики сили и
ускорява въоръжаването в Европа. Този труд представя точно ситуацията на
Балканите в периода 1878 – 1912 г. и сложния сценарий, в който назряват
двата конфликта. Войните са описани както в техния стратегически и
тактически аспект и дипломатическо развитие, така и откъм драматичното
им въздействие върху цивилното население и особено върху мюсюлманите от
европейска Турция. Това е исторически опит с дългогодишни последствия
върху политическите и културните взаимоотношения между балканските
държави. Белезите и спомените от него не спират да обременяват
европейските интеграционни процеси в региона.
Начало