Основна цел на
настоящата разработка е да разгледа криминалните престъпления в периода 1944–1989
г. Освен да уловим и пресъздадем в цялост характеристиките им, ще се опитаме да
представим по-подробно и четирите най-значими за човека видове сред тях – кражби
на обществено и лично имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства. На
базата на конкретни данни, преобладаващата част от които се публикуват тук за
първи път, ще бъдат откроени и обяснени свързаните с тях тенденции, характерни
за този динамичен и интензивен откъм политически и социални преобразувания
период от българската история. Липсата на такава статистика прави възможно съществуването
и използването на редица произволни и неотговарящи на действителността
твърдения.
Освен това ще се опитаме
да вникнем в причините за извършване на криминални престъпления, да опишем
трансформацията както сред закононарушителите, така и на методите, които
използват органите на МВР, Прокуратурата, Съдът и местата за изтърпяване на
наказания в борбата срещу престъпността, и стремежа за ресоциализация на вече излежалите
ефективни присъди граждани. Състоянието на самите органи на реда, в качеството
им на основен фактор за осъществяване на превенция и разследване на извършените
вече закононарушения, също е обект на подробно внимание на следващите страници.
Детайлно ще се спрем на професионализма, финансовата и социално-битовата
подсигуреност на милиционерите като част от мотивацията им за борба срещу
престъпленията.
Начало