Изпълнена с храните и ароматите на Италия, „Хиляда дни във Венеция“ е истинската история на една жена, влюбила се и в един мъж, и в един град.
Когато Фернандо забелязва Марлена в едно венецианско кафене, той вярва, че е намерил ‘единствената’. Марлена не е толкова сигурна. Разведена американска журналистка, гурме-специалист и сомелиер, Марлена пристига в Италия по работа. Вярва, че е доволна от живота си. Но няколко месеца след запознанството с Фернандо тя продава къщата си в Сейнт Луис, напуска работа, раздава повечето си вещи, взема си довиждане с двете си пораснали деца и се премества във Венеция, за да се омъжи за "непознатия", както сама нарича Фернандо.
Пристигнала там, тя похапва в миришещи на захар pasticcerie, сладкарници, разхожда се из palazzi, дворци от XVI век, ремонтира апартамента на любимия с изглед към Адриатика и подготвя сватбата си в старинна каменна църква. Но никое щастие не се постига лесно. Фернандо не говори английски. Единственият италиански, който знае Марлена, е езикът на храната. Фернандо е сдържан, мълчалив песимист. Марлена е весела оптимистка. Слага си яркочервено червило и се облича във винтидж дрехи на Норма Камали. Той намира червилото й твърде ярко и ястията, които готви, прекалени. Това е "празнично готвене", казва той. Фернандо предпочита простички неща, а у Марлена няма нищо простичко. „Аз съм скитница със синя филцова шапка клош, дошла във Венеция да съшие една за друга фантазиите си“ – признава си авторката.
Докато тази присадила се американка научава спецификите на венецианската култура, тя ни представя честното, нерядко комично описание на двама души, всеки със своите установени навици, които са решили да бъдат заедно и да градят своя живот. Накрая Марлена показва на Фернандо как да се отпусне и да живее добре. А той й показва, че нежността действително съществува.
Начало