Снукърът – моята игра.
Спортът, който понякога презирам толкова много, че не мога дори да погледна към
щеката; спортът, който обаче се превърна и в любовта на живота ми.
Определено имаше какво да се
желае още.
Рони О‘Съливан
може да не е играчът с най-много спечелени титли по снукър, но за мнозина си
остава най-талантливият – и предизвикващ най-голям интерес като личност. Той
прави първия си сенчъри брейк, когато е на десет години, и няма голям турнир,
който да не е спечелил поне веднъж. В същото време Рони е отказвал участия
повече от всеки друг играч, неведнъж се е оттеглял по време на състезание, което
шесткратният световен шампион Стив Дейвис определя като „непочтително“, и е
имал многобройни разправии със съдии заради непристойно поведение и цветист
език по време на игра.
Автобиографията му дава поглед към един период, за
който само най-близките на Рони знаят. От 2003 г. насам възходите и паденията в
живота му трудно могат да останат незабелязани от публиката. В този период той
печели всичко от
Welsh Open до
турнира
Embassy World Championship. Същевременно се бори с депресията си, личните си
демони и нарастващите съмнения на спонсори и фенове, че ще се окаже „пълен
провал“ като играч и като човек. За разлика от предишната автобиография на
О‘Съливан, „Рони“, която се фокусира върху ранните му години в снукъра, „Бяг“ е
задълбочен поглед към това, което крепи един гений през най-тежкия период от
живота му и как той успява да продължи напред, дори когато изглежда, че няма вече
сила.
Начало