На настоящия етап на обществено развитие
извънсъдебните способи при разрешаване на правни спорове са в начален етап на
своето утвърждаване. Идеята за приложението им при административните спорове и
регламентацията им в международен акт е сравнително млада – едва от едно
десетилетие. Но безспорните им предимства непрекъснато се налагат и намират все
по-широко място в законодателството на редица държави.
Подходящата законодателна регламентация има
огромно значение за адекватното разпространение на извънсъдебните способи. Ето
защо, е необходимо законодателно усъвършенстване на правната уредба, чрез
отчитане на проблемите в правоприлагането и регламентация на нови способи,
които са законодателно утвърдени в развитите държави.
Извънсъдебните способи са индикатор за модерното
развитие на обществото, за новата роля на администрацията в отношенията ѝ с
обществото, при която властническият модел на решаване на управленските задачи
отстъпва място на равнопоставени методи на правно въздействие. В това отношение
българската законодателна практика е в началото на своето развитие. Независимо
от първоначалните колебания и редицата несъвършенства в законодателната уредба
на извънсъдебните способи, началото е поставено. То стои на сравнително добра
законодателна основа, която е необходимо да се развива и усъвършенства, за да
намерят своето решение стоящите вече десетилетия наред проблеми при
разрешаването на административни спорове.
Начало