Силвия
Плат разбива семейства с романа „Стъкленият похлупак“
Трагичната
история на поетесата ражда нов термин в психологията
Човек
не може да чете „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат без да мисли за нейната трагична
история. Единственият роман на прочутата американска поетеса е откровена
изповед, в която авторката излива емоциите си и описва мрачните пътеки, по
които е поела душата ѝ. През живота си Силвия Плат прави няколко опита за самоубийство,
последния от които успешен. Тя загива едва на 30 години, като в този кратък
срок успява да създаде някои от най-красивите произведения на съвременната
американска поезия, но и да изживее един живот, достоен да бъде описан в роман.
„Стъкленият
похлупак“ е именно това – автобиографичен роман, в който Силвия Плат описва
своите преживявания, копнежи и терзания с помощта на главната героиня Естър
Грийнуд. Писателката обаче не излага на показ единствено своя личен живот. Тя
пише и за своите колежки, с които работи в списание „Мадмоазел“ през 1953 г.
Години по-късно една от тях ще сподели пред писателката Джоан Грийнберг, че
„Стъкленият похлупак“ е издал прекалено много тайни и е
разбил поне едно семейство с пикантните подробности, които Силвия Плат смело
разкрива.
Това
обаче не превръща романа в клюкарска история. Любопитните детайли са
само фон
за трагичната история на жена, която влиза във все по-тежък сблъсък с
реалността и със собствената си психика. Опитите за самоубийство в
романа може
би ще напомнят на днешния читател за един жанр, който напоследък стана
изключително популярен сред тийнейджърите – така наречения „сиклит“ (от
английската дума sick – болен). Скоро след успеха на „Вината
в нашите звезди“ на Джон Грийн пазарът беше залят от цял куп романи, в
които
младежи страдат от физически или душевни болести. Тенденцията
литературата за
деца да описва нелечими болести и опити за самоубийства изглежда твърде
обезпокоителна за родителите. Далеч преди „сиклит“ да се превърне в
термин
обаче в американската литература се появява „Стъкленият похлупак“. Този
най-известен
роман на Силвия Плат е явление сам по себе си. Неговото заглавие често
се
споменава в сериали, филми, романи и телевизионни предавания и се
превръща в
тема дори за „Семейство Симпсън“. Почти винаги то се свързва с опасното
чувство
на безпокойство и страх, което води тийнейджърите към необмислени
постъпки с
тежки последствия.
Романът, както и личната история на Силвия Плат,
водят и до появата на нов термин в психологията. Поетесата се самоубива на 30-годишна
възраст – малко след публикуването на „Стъкленият похлупак“. Далеч по-късно –
през 2001 г., изследователят
на човешката креативност Джеймс Кауфман за първи път пише за „Ефектът на Силвия
Плат“. Той има предвид все още слабо проучената взаимовръзка между творческото
писане и психичните разстройства.