В монографията за първи
път е направено цялостно изследване на института на отмяната на отказа от
наследство от кредиторите на наследника, установен в чл. 56 от Закона за
наследството.
В Глава I са проследени
историческото развитие на института, причините за неговото възникване, правната
му уредба в други европейски законодателства. Извършена е и съпоставка с
нищожността на отказа от наследство, с неговата унищожаемост, с Павловия иск и
други близки правни институти. В Глава II е изследван фактическият състав,
пораждащ правото на отмяна по чл. 56 ЗН. Глава III е посветена на реда за
упражняване на правото на отмяна като специално внимание е обърнато на
упражняването на правото при отношения с международен елемент. Глава IV е
посветена на същността на правото на отмяна и правните последици от
упражняването му. Изградена е теза, която обяснява по нов начин същността на
правото на отмяна по чл. 56 ЗН и по този начин са избегнати проблемите, които
възникват от поддържаното в теорията виждане, че отмяната по чл. 56 ЗН води до
приемане на наследството от страна на длъжника-наследник.
Направен е критичен
преглед на изложените в българската доктрина становища, както и на
изследванията на редица чужди автори. Анализирана е неголямата по обема си
съдебна практика в България. Направени са редица предложения de lege ferenda,
както по отношение на изследвания институт, така и досежно приемането и отказа
от наследство.
Начало