Човекът
винаги е изпитвал нужда да даде име на върховното зло, прокрадващо се в душата
му, да му даде лик и същност, разбираеми за самия него. Готов да коленичи пред
порока, той си го представя като козите крака на Луцифер; готов да го призове с
магия, той чертае с кръв кръгове за Бафомет; готов да
пожертва дори ближния заради своите собствени бъднини, той реже туптящи сърца
пред олтара на Апух; готов сам да го обладае и да се почувства обладан, той
завира лице между гърдите на сукубус; готов да носи крушение на своите врагове,
той дава дъщерите си за невести на Ноденс...Човекът
винаги иска да види върховното зло с очите си.Готови
ли сте да видите бог Пан?
Произведението
неумолимо прекрачва предела на ужаса за читателя. Колко ли безсънни нощи е
причинило? Бог знае, но няколко от тях изживях аз... Това е една от най-добрите
истории на ужаса, писани някога. Вероятно най-добрата на английски език.
Стивън Кинг
Никой не би могъл да
опише нажежаващото се напрежение и върховния ужас, пропиващи всеки един абзац. Макън
е титан – вероятно най-великият писател на нашето време.
Х. Ф.
Лъвкрафт
Невероятен
успех! Невероятен успех!
Оскар
Уайлд
Понятието за греха е
основополагащо в книгите на Макън. За него грехът е по-скоро доброволно
престъпване на божествените закони, отколкото ненавистно състояние на душата.
Оттук следва и самотата на неговите герои; следователно, чистото изкушение към
Злото ги гнети, а не обстоятелството, че са извършили конкретни злини.
Хорхе Луис Борхес
Начало