ПОЕЗИЯ, КОЯТО ПРЕДИФИНИРА СЪЩНОСТТА НА БИТИЕТО
Много е трудно да се
обговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от
банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В
поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда
Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването
на различните обвивки на делничното и всекидневното.
Да се каже, че тази
поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото
това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация"
на будистки мотиви, а отдавна превърнало се в лична мирогледна позиция
въздействие.
Постигането на
аскезата, добиването на аскетичното като постоянно състояние на тялото и духа
тук не е еднократен и декларативен акт. Това също е процес.
Любовната тема в "Мълчания от Надежда" е по-скоро едно предефиниране
на любовта - отвъд привичните мъжко-женски отношения...
Но при всички тези
откази, оттегляния, тази поезия не представя някакво самозатваряне в стерилни
духовни пространства. Тя намира своите кодове на толерантността, на равноправно
внимание към животните, например; разнообразие внасят и стихотворения с
калифорнийски мотиви.
Лириката на Надежда
Искрова остава неизменно диалогически отворена, формално за това свидетелстват
и многобройните посвещения - на Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Федя Филкова,
Едвин Сугарев, Николай Кънчев, Христо Фотев и др.
Подборка от по-стари
стихотворения в края на книгата свидетелства откъде се оттласкват като поетика
и мисловност стихотворенията в третата стихосбирка на Надежда Искрова.
проф. Михаил Неделчев
Начало