В една мъглива априлска нощ на 1893 г. бъдещият американски класик Хенри
Джеймс стои на брега на Сена и се готви да сложи край на живота си. Внезапно от
сенките изплува познат силует – Шерлок Холмс, за когото слуховете
(преувеличени, несъмнено) твърдят, че е загинал във водопада Райхенбах в борба
със злодея професор Мориарти. Холмс не само спасява живота на Джеймс, но и го
подмамва да замине с него за САЩ, за да разследват заедно прочутото самоубийство
на Клоувър Адамс.
Великият детектив
е по-пълнокръвен от когато и да било – но може би неумолимите му дедуктивни
умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си
реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой.
По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се
крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече – мащабен анархистки
заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство,
с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която
са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита”.
Открих, господин Джеймс – рече Холмс, навеждайки се напред, – че не съм реална личност. Аз съм...
как би се изразил човек на литературата като вас? Аз съм, както неоспоримо
сочат доказателствата, литературна конструкция. Творение на някой опръскан с
мастило драскач. Обикновен литературен герой.