Това е
интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии,
публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на
съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото
равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни
полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на
книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в
няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да
мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно
трябва да разбираме под „грамотност“
и „читателска компетентност“. В
последната глава те са разгледани на фона на глобализацията, новите медии и
дигиталната революция, които променят основните културни, образователни и технологични
условия на читателския акт – а с това и самия него.
През
призмата на този проблем Караниците около четенето разказва за историята на
хуманитарните и социалните науки от края на XXвек до днес: за техните неравни
противоборства с „точното знание” и за произтичащите от това конфликти за
авторитет и власт в образователните политики, научните институти и
университетите.
Настоящият труд е част от двутомник,
посветен на четенето – авторът подготвя втория том, озаглавен „Читателски
практики в България”, където теорията е приложена върху родни тревоги.
Начало