„Срам“ е третият роман на Салман Рушди, публикуван през 1983 г. след
най-възхвалявания му роман „Среднощни деца“ и тъй спорните „Сатанински
строфи“, заради които аятоласите в Иран го осъждат на смърт. На
повърхността романът разказва за Пакистан и за хората, които са го
управлявали, за живота на Зулфикар Али Буто и генерал Мохамед
Зия-ул-Хак, за отношенията помежду им. Но всъщност става дума за
насилието, породено от срама, което е същината на съвременната история,
за наследството и наследствеността, за истинското и истинното и, разбира
се, за срама и безсрамието, за тяхното въздействие върху главния герой
Омар.
„Рушди ни показва с каква фантазия трябва да се пише за историята, ако искаме да вникнем в нея и да я спасим“. - казва за романа големият английски писател Малкълм Брадбъри.
За да се насладите на „Срам“, не разглеждайте произведението като
роман, а като една от онези неподлежащи на класификация творби, каквито
толкова умееха да създават някои писатели преди два века - спомнете си
„Пътешествията на Гъливер“ на Суифт или „Кандида“ на Волтер. Салман
Рушди е днешният член на тяхната компания. Стилът му е източник на
радост, ярък поток от думи, които издигат в облаците.
„Ню Йорк Таймс Бук Ревю“
Начало