Това е късният роман на Ремарк , писан през 1951. Главната героиня Лилиан Дюнкерк, преживяла Втората световна война в подземията на Париж прекарва дните си в санаториума "Бела Виста" в Швейцарските Алпи, обречена на бавна смърт. В нея се влюбва автомобилният състезател Клерф, изкарал войната във военнопленнически лагер и също поразен от бацила на отчаянието и отчуждението. Двама души без бъдеще - неговото до следващото състезание, а нейното - до следващия кръвоизлив. В любовта те намират убежище от самотата, безизходицата и дебнещата ги смърт. Злополука по време на състезание отнема живота на Клерф в момента, в който той е повярвал, че въпреки болестта и тежкия печат на миналото е намерил изход за себе си и за любимата си.
Начало