Глъбините от време, в което потъва поетесата, са просто глъбини в нейната същност, в сетивността ù. Странно впечатление прави умението ù да съпоставя и да превръща в поетически образи почти несъчетаеми и привидно несъвместими неща от времето и пространството. Бих казал, че става въпрос за един нов тип поетика. В такъв смисъл ми е много трудно и почти невъзможно да я сравня с друга българска поетеса от нейното поколение. А, разчитайки вътрешното напрежение и емоционалния обем, които носят поетическите внушения на Ваня Ангелова, бих рискувал да предскажа появата на едно изключително интересно явление в нашата поетическа действителност. Смея да мисля, че всичко останало е в ръцете на самата авторка и от нея самата зависи как ще продължи един толкова благодатен процес в развитието ù. Зависи от упоритостта и всеотдайността ù, за които тя сега дава недвусмислени доказателства. Желая ù го от цялата си душа! 27. 01. 2010г. София Иван Серафимов
Начало