Драги читатели,
Шестдесет години чакане ми струваше желанието да преведа
някой ден този незабравим роман на Марк
Твен – първото негово произведение, което успях да прочета в оригинал.
Оттогава малко книги са ме карали да се превивам и вия от
смях, както тази бурлеска, осмиваща почти всичко, което може да ви дойде на ум:
качеството на ежедневната преса, телефонните услуги и рекламната дейност, но
най-вече монархизма, закостенялата институция „рицарство“ (оттам и един от любимите ми цитати: „Тези възедри и простодушни създания излъчваха и нещо
привлекателно и затрогващо. В цялата забавачница, така да се каже, надали имаше
достатъчно мозък и за стръв на въдичарска кука; човек обаче скоро преставаше да
обръща внимание на този факт, след като бързо му станеше ясно, че в общество
като тяхното не им трябва ум; нещо повече – наличието на ум само би го
опошлило, затруднило и нарушило симетрията му до степен да направи невъзможно
самото му съществуване“), двуличието
на католицизма и лекотата, с която управляващите манипулират не само невежите и
суеверни маси, но и самите себе си.
Надявам се с този превод да допринеса и за вашето добро
настроение.
Венцислав К. Венков