|
Описание
|
"Устните ти са сухи и около тях леко боде. Това усещане ще ми остане навярно и после - част от паметта на сетивата ми...
Задъхано гасим последнтие въгленчета на разума. Неспасяемо е (Кой ли иска да бъде спасен?)... И претопили в стихийно огнено кълбо всички несъвършенства на телата си, превръщаме се в две парчета полудяла материя, неспособни вече да се отделят."
|
Начало