Какво искам да ви
кажа с този мой книжовен експеримент.
Да, светът е
обетован, обходен, изучен, известен. Но и изпълнен с тъмни ъгълчета, с тайни,
загадки, неизучени и напълно непознати неща. И също така – не бива да се
заблуждаваме, че написаното веднъж и някога, казаното вчера, обявеното днес –
това е окончателната истина. В историята се извършва непрестанно движение и
пренаместване на пластовете. Убедих се в това, докато създавах тази книга. Знаем, че Дрезден е бил жестоко бомбардиран.
Но едва ли си даваме сметка, че в този град са загинали два пъти повече човешки
същества, отколкото в атомната атака над Хирошима. Може би сме чували, че
някога великият Шаляпин е бил в България, но само посветените знаят защо геният
на операта променя програмата си и прави допълнителни концерти в София. Отлично
сме запознати със злополучните дуели на Пушкин и Лермонтов, но колцина са
чували за живописните дуели на нашенския издател Кръстю Станчев. За
Шекспировите Ромео и Жулиета са изписани тонове мастило, но в края на ХХ век.
Сараево видя пиесата на живо, на моста Връбаня. Да, Чарли Чаплин остана за
историята като Великия ням, но как немееше човечеството, когато той
заговореше...
И да приключа тия
опознавателни думи с казаното от Алберт Айнщайн: „Какъвто и да е този свят, той
все пак е... познаваем“. Малък принос в това познание може би е и разказаното в
тази книга.
Емил
Янев
Начало