Представяте ли си човек, който
никога не е слушал приказки, никога не е гледал или правил театър, не е усещал никога
в себе си или около себе си духа на откривателството? Звучи абсурдно!
Човечеството, слава Богу, не е допуснало това да се случи. Създавайки легендите
и приказките, литературата и театъра, музиката и приложното изкуство, човекът
се е изградил и
съхранил като духовно същество, осмислил е съществуването си.
Как е станало развитието на
детското театрално изкуство в Бургас – град, наричан не без основание
театрален, как са се развивали идеите,
режисурата и сценографията, музиката, актьорите и куклите, как са взаимодействали
с всичко това и зрителите – за това искаме да ви разкажем с това изследване или
в тази летопис, или в това откривателство, което нарекохме „Приказните хора“.
Защото важен за нас е човекът, който създава, твори, възпитава, забавлявайки и
забавлява, възпитавайки, с приказки.
Вие срещали ли сте приказка с лош
край, където побеждава злото?! Или приказка с лоша поука?! Абсурд! Приказките и
приказният театър правят хората добри. Ето, за това си струва да се пише! Това
ни провокира да тръгнем по стъпките на приказните хора и да открием изворите на
приказното изкуство.