Блясъкът
и цинизма на Рим по времето на Мусолини са декор на може би най-добрата и
най-известна книга на Алберто Моравия – Римлянката. Това е историята на
Адриана, обикновено момиче без друго богатство освен красотата си, което позира
голо за художник, приема подаръци от мъже и не може да определи момента, в
който да замени дома и семейството си с живота на проститутка.
Римлянката – един от малкото романи на ХХ
век, които могат да бъдат сравнявани с тези на Достоевски разказва историите на студента Джакомо,
провален революционер, който отказва да признае любовта си към Адриана; на
зловещия образ на Астарита, агент на тайната полиция, обсебен от идеята за
Адриана; и разбира се на грубия брутален престъпник Сонзоньо, който се отнася с
Адриана като с негово лично притежание. В рамките на тази история на страст и
предателство Моравия спокойно раздира воалите на гордостта и арогантността,
които крият прояденото сърце на италианския фашизъм.