Макар между
древното римско общество и съвременната реалност да лежат стотици векове на
социално развитие, „Институциите“ на Гай са актуални и днес. Това се дължи
главно на две групи причини: от една страна, правната изтънченост и на нашата
цивилизация поставя в основата на модела за правов ред една отпреди заложена в
съвременното правосъзнание идея за справедливост. А тя не е много по-различна
от древната, залегнала като модел във всеки един от институтите на гражданското
право, на които е посветено съчинението на Гай. От друга страна, и в съвременното
общество, въпреки претенциите си за висока правна култура, се сблъскваме с
прояви на противоправност, които по своята природа са идентични с онези,
предизвикали създаването на цял един правен инструментариум, целящ
ограничаването и преодоляването им.
Ето защо не е
случайно, че голяма част от съвременното гражданско право се гради, пряко или
косвено, на рецепцията на римските правни институти, впечатляващи със своята
логическа яснота и стройна система. Необичайното дълголетие на Институциите,
обаче, се обяснява не толкова с реципирането на римското право в днешните
правни системи, колкото с постоянната и неизменна цел на римското право, която
е и негово несъмнено достойнство – стремежът към справедливост.
Настоящата книга
е резултат на дългогодишен труд. Работата ми многократно бе прекъсвана и
подновявана, изискваше сили, а и време, с каквото невинаги разполагах. Самият
превод на този античен правен мислител се оказа твърде деликатно начинание. От
една страна, той изискваше допълнителни пояснения относно самата Римско-правна
система, включително досежно нейното развитие до Юстиниан, а от друга страна,
бяха необходими и съответни бележки, за да бъде разбрана правилно рецепцията
на правните ѝ достижения в съвременните законодателства, където много от
институтите са претърпели съответни модификации. По този начин успоредно с
превода се оформи и кратък коментар, който в голямата си част е поместен
непосредствено след съответния оригинален и преведен текст. По-обширните
изложения, чийто обем би затруднил възприемането на оригиналното съчинение, са
поместени накрая на книгата като екскурс. Коментарът съдържа малко на брой
кратки исторически бележки, които целенасочено бяха ограничени (предимно в
първата книга), както и пояснения на някои от преведените думи или изрази,
когато същите са технически или когато съществува опасност да бъдат възприети
погрешно. В своята цялост, коментарът преследва преди всичко образователни
цели, запазвайки по този начин и обучителния характер на оригиналното
съчинение.
И ако перефразирам думите
на прочутия езиковед Е. Бенвенист, дори и онези юристи, които никога не са чели
Институциите на Гай, дължат за своето развитие твърде много на техния автор.
Това е така, защото всеки съвременен юрист се изгражда, израства и формира
своето правно мислене, неминуемо стъпвайки върху основите на Римското частно
право. Широтата на погледа, задълбочеността на мисленето, вариантността при
изследването на различните хипотези, аналитичността при приемането и
отхвърлянето им, и, не на последно място, усетът за справедливото и
доброто – всичко това ни дава римското право. Оттук и ползата от изучаването
му.