|
Описание
|
По прозата на Цани Гинчев може да се изследва развоят на националното естетическо съзнание в един недокументиран или почти недокументиран етап от неговото разбитие - именно предлитературата. Той е най-искреният и непосредственият изразител на онова, което изцяло или само временно, по-частично, но могъщо като естетическо съзнание са изразявали Софроний, Бозвели, Раковски, Найден Геров... Нещо повече - колкото и да е странно, каквато и бездна да лежи между космогоничните теории на Петър Берон и повестите на Гинчев, те съдържат и една явна, неочаквана, но силна прилика — еднакво неудържима, свободна и могъща е енергията, с която са създавани.
|
Начало